Живко Сахатчиев:Пред очите ни късат живи части от майка България

http://www.duma.bg/2004/1204/161204/obshtestvo/ob-5.html

Западните Родопи и долината на Места са обект на особено внимание от различни религиозни ислямски фондации, казва учителят от Якоруда пред Виржиния Ивайлова

Живко Сахатчиев е роден в Якоруда през 1934 г. Предците му са взели дейно участие в национално-освободителните борби. Завършил е география в СУ и е учител в родния си край. Създател на музей и на фондация "Св. Георги Победоносец", която пък построява черквата в Якоруда. Автор на многобройни статии и студии, както и на книгата "Второто потурчване на Якоруда 1990-1995 година". Носител е на орден "Кирил и Методий" - I степен и на медал "Алеко Константинов". За отстояване на българщината в Родопите през 1994 г. е награден със званието и статуетката "Балкански Йово". Сега е председател на ОбК "В. Левски" в Якоруда. Изградил е барелеф на Апостола и паметни плочи на якорудчаните, загинали в национално-освободителните борби и войните.

За родоотстъпниците повече няма място в управлението на страната

- Г-н Сахатчиев, с вашите публикации след 1989 г. алармирахте българската общественост, че в Родопите се извършва турцизация на българите мохамедани. Предизвикахте дори анкетна комисия от Народното събрание. Какво е положението сега?
- Турцизацията продължава и резултатите са налице. Данните от последното преброяване на населението през 2001 г. в Якорудска община показват, че 7800 стопроцентови българи, с български родов корен и майчин български език, са станали турци. Същата картина е и в съседните общини Белица и Велинград. Така е и в Гоцеделчевски район. Пред очите ни се откъсват живи части от майка България. Това, което турските поробители не са успели да постигнат за 500 години, днес в свободна и независима България е на път да стане.
- Има ли прояви, които сериозно тревожат българите християни?
- Сега, за разлика от началото на 90-те години, положението е по-спокойно. Но само на повърхността. Няма публични демонстративни изказвания като: "Тук е било турско и пак ще бъде турско!", и смъртни присъди нощно време по телефона. Но турцизацията продължава и Западните Родопи и долината на река Места бавно, но неумолимо си отиват от България. Също като в Косово и Македония. Ето някои прояви, които сериозно ни тревожат:
* На 21 април 2000 г. след проведената общинска конференция на ДПС в Белица, на автогарата се появяват надписи: "Смърт на каурето" (т.е. на гяурите, неверниците - бел. авт.), "Автономия на Родопите" и "Да живее Турция". Преди това на 13 август 1996 г. нелегалната организация в нашия край, назоваваща се "Ислямска защита", обяви за своето съществуване с писмо до редакцията на в. "Струма" в Благоевград, до президента на републиката и до всички посолства в страната. Член 3 от устава й гласи дословно: "Оформяне на мохамеданска етническа област. Създаване на Ислямска автономна област (в нея да бъдат включени етническите групи на турците, помаците и ромите), която област да има собствена телевизия, радио, полиция и управленска структура."
* На 23 март 2003 г. зам.-управителят на Пазарджишка област - Ахмед Моллаахмед, в реч, произнесена в с. Сърница, призова да бъдат изгонени християните от Родопите.
И българите християни напускат Якоруда. Сега вече са по-малко от 1/3. Тази година от всички абитуриенти в Якоруда само един е християнин.
- Какво е становището ви за т.нар. възродителен процес?
- Когато говоря за възродителния процес, имам предвид по отношение на българите мохамедани, защото в нашия край няма турци. Възродителният процес е златната ера за българите мохамедани.
В Якорудска община, в която съм роден и живея, от 11 000 жители българи мохамедани са 9500. Седемте съставни села са изцяло мохамедански. До 1944 г. в тях нямаше електричество, училища, магазин, здравни пунктове. Нямаше и един жител със средно и висше образование. Нямаше работа, само сиромашия и битов консерватизъм. В годините на социализма до тях бяха прокарани пътища с редовни автобусни линии. Построиха се училища и детски градини, здравни служби и пощи. И най-отдалечените махали бяха електрифицирани. Радиото и телевизията станаха достояние на всички.
В Якоруда бе открито СПТУ по машиностроене. Построен бе пансион за децата мохамеданчета, за да получат и те средно образование. Построена беше болница с родилно отделение, завод за дървообработващи машини, дървообработващ завод, слаботоков цех с над 900 работни места. В съставните села също се откриха цехове. Безработицата не само изчезна, но се почувства недостиг на работна ръка. Жизненото равнище се подобри. Освен това т.нар. смесени райони се развиваха приоритетно, българите мохамедани бяха приемани с предимство във всички средни и висши учебни заведения, за тях се отпускаха стипендии и безплатни общежития. Много българи мохамедани станаха лекари, инженери, учители, икономисти, агрономи...
Когато Тодор Живков гостува на 17 август 1997 г. на събора в с. Юндола, българите мохамедани му устроиха смайващо посрещане - с хляб и сол, с баници, целуваха му ръката, аплодираха го толкова сърдечно, че беше невероятно. Един от тях му каза: "Другарю Живков, аз съм обикновен работник, но по време на твоето управление и трите ми деца получиха висше образование, построих си къща, дори си купих и москвич. Благодаря ти!" А Тодор Живков вече беше обикновен гражданин.
А сега, след 15 години "демокрация", във всички области на живота цари разруха. В Якоруда безработните са 49 процента от трудоспособното население, а в съставните села - 98 на сто.
- И все пак, имало е насилствена смяна на имената?
- Не бяха малко българите мохамедани, които отиваха с радост и китка здравец да си сменят турско-арабското име с българско. Имало е наистина насилствена смяна на имената на фанатизираните туркомани, които по всякакъв начин се стараят да осуетят приобщаването на българите мохамедани към българския народ. Ще посоча следните примери:
* През есента на 1970 г. петима българи мохамедани от с. Бабяк решават да си сменят турските имена с български. Скоро след това, на 24 декември по обяд, в селото пристигат около 200 мъже и жени, въоръжени с ножове и сопи. Някой ги е довел да потърсят сметка на тези, които са си сменили имената. Налитат да ги бият. Тормозът продължава с анонимни писма и открити закани за убийства и унищожаване на семействата им.
* На 22 април 1972 г. в с. Сърница е убит 25-годишният българин мохамеданин Сергей Ив. Куртов, женен, с две деца. Три месеца преди това станал милиционер. Убили го фанатици туркомани, защото пръв в селото и по собствено желание си сменил турското име с българско. Тримата убийци са заловени и осъдени. След 10 ноември 1989 г. те са освободени от затвора и като "репресирани по възродителния процес" са им изплатени хиляди левове.
* На 14 януари 1973 г. група българи мохамедани по указанията на служител от турското посолство в София, назоваващ се Орхан, извършва метеж в с. Корница. Българският флаг е свален и на негово място е издигнато турското знаме. Землището на Корница е обявено за турска територия. Неколкократните опити за мирното прекратяване на метежа са безуспешни. Българите мохамедани, изразили несъгласие с бунта, са жестоко малтретирани. Два месеца и половина се вее турското знаме над Корница. В коя нормална държава може да се толерира подобен акт? На 28 март 1973 г. милиция и група от разложкия доброволен отряд с три пожарни и две линейки влизат в селото, за да възстановят българския суверенитет. Метежниците се нахвърлят върху тях с ножове и брадви. Първата жертва е старши лейтенант Благой Зайков - намушкан на седем места с нож. Имал е "Калашников", но не го е използвал, защото е дадена заповед да не се стреля. Главата на майор Рашков е разбита с камъни и т.н. А дотогава в Корница не е имало смяна на имена.
И нещо друго - какво лошо има в това в България имената да бъдат само от българската именна система, както е и в нашите съседи Гърция, Турция и в още много други държави.
- Има ли прояви на ислямски радикализъм в Западните Родопи и по долината на Места?
- След 10 ноември 1989 г. нашият край е обект на особено внимание от религиозни ислямски фондации. Особено активни са фондациите "Иршад", "Вакъф ел Ислами" и "Мюсюлмански братя", които учат, че всички мюсюлмани са единна нация, че ислямът носи в себе си родина и националност, че жената е постоянен източник на злото, защото отклонява мъжа от молитвите и Корана. Затова се забранява на жените да работят, да учат и да разговарят в присъствието на мъже. Със средства от тези фондации за кратко време в Якорудска община бяха построени 7 джамии и се изпращат младежи да учат за ходжи в Саудитска Арабия и в други арабски страни. През 1993 г. бяха картотекирани сирачетата българи мохамедани, за да бъдат изпратени на обучение в ислямски центрове. В последния момент това бе предотвратено. От представители на областната администрация бяха иззети списъци с ЕГН-тата на 63-ма сираци, техни снимки и декларации на арабски език.
От няколко години в с. Аврамово има структура на една от най-радикалните ислямски секти - уахабитите, чиято рожба е прословутата "Ал Кайда". Ръководител е Али Харрадин - Козарчето, но създател е алжирецът Нуредин Хамдаци, женен за аврамовка, с висше образование, владеещ четири езика и много добър познавач на исляма. От четири години е в с. Драгиново, Велинградска община, чиито жители са също българи мохамедани. По непотвърдени данни всеки новоприет член на тази секта получавал еднократно 600 долара, а ако напълно спазвал всички изисквания в облекло и т.н., и по 250 лева на месец. Средствата идвали от Саудитска Арабия. Организацията се опитва да пуска корени както в Якоруда, така и в другите селища на общината. Само преди няколко седмици уахабити с английски паспорти са обходили селата Краище, Аврамово, Света Петка, Сърница.
На 12 август 1997 г. бившият главен мюфтия Неджим Генджев показа по БНТ списък на селищата в България, където има структури на терористичната организация "Сивите вълци". (Да си припомним, че неин член е извършителят на атентата срещу папата Али Агджа.) Якоруда беше сред посочените селища. Едно от заведенията на пазара носеше името "Сивите вълци", а емблемата на тази организация, поставена на предното стъкло на лека кола с номер БЛ 52-62 ВТ, демонстративно се разнасяше из града.
- Г-н Сахатчиев, след тази тревожна картина, която обрисувахте, какво мислите за бъдещето на България?
- Българският народ е малък, но велик, достоен и способен. Той е успявал да се съвземе и след много други тежки кризи. Ще се изправи и сега. За това ще спомогне и влизането ни в Европейския съюз. Но всички, без оглед на вяра и народност, трябва да си подадем ръка в името на България, в името на нашите деца и внуци. Защото сега цялата ни енергия се изразходва не за съзидание, а за оплюване и самоунищожение. И още нещо - за родоотстъпниците и майкопродавците повече няма място в управлението на страната.

16.12.2004