Проф. д.и.н. Петър Петров: Българите мохамедани (помаци) нямат своя самостоятелна история (ІІІ част)
(По повод книгата на Хюсеин Мехмед. Помаците и торбешите в Мизия, Тракия и Македония. С., 2007, 167 с.)
(По повод книгата на Хюсеин Мехмед. Помаците и торбешите в Мизия, Тракия и Македония. С., 2007, 167 с.)
3. Справочният апарат е под всякаква критика
Списъкът на използваната литература е обозначен със странното заглавие „изворна литература”. Сгрешени са имена на автори: Сиаби или Сибаи, У. Бюксеншюц или Бюксентути, Ив. Божилов – Божинов, Л. Милетич – Милятич. Книга на Г. Острогорски „История на Византийската държава”не е издавана в Мюнхен през 1963 г. В „Публикувани документи” пък е посочен Коранът.
„Архивни източници” е с подзаглавие „Централен държавен архив (ЦДА)”. Тук към трите архивни фондове от този архив са включени още един архивен фонд от Научния архив на БАН, два от Държавните архиви в Ловеч и три от Смолян. Към нито един от фондовете не са посочени използваните архивни единици. Две от описанията пък са объркани:
97. НА – БАН, сб. ХVІІІ, ф. 13 Териториална дирекция „Държавен архив” – гр. Ловеч
98. ДА – Ловеч, ф. 49к Териториална дирекция „Държавен архив” – гр. Смолян.
Тук дори името на Смолян два пъти е изписано и като „Смолен”.
Научният апарат (бележките) гъмжи от грешки:
не са посочени използваните страници от съответните архивни единици (с малки изключения), на много места препратките към използваната литература не отговарят на посочените страници, понякога и на посочените съчинения. Така напр. на с. 62, бел. 211 има препратка към книгата на К. Попов, която е за Разложко, (а не са Серския, Драмския и Солунския санджак), докато данните са от В. Кънчов, т. 2, с. 446 – 464. На с. 36, бел. 120 се цитира В. Кънчов, т. І, с. 129 – 132, 147 и 171 за торбешите, но там няма такова название; на с. 58, бел. 202 пак В. Кънчов, с. 264 – 268, но цитираните сведенията са на с. 113 – 169. Такива несъответствия и неточности има и с други текстове на В. Кънчов.
На с. 106, бел. 365 се дава препратка към М. Груев, с. 257, но там има само библиография на чужди езици. Не отговарят на посочените страници и препратки към книгата на Е. Иванова: с. 109, бел. 378, с. 133, бел. 478, с. 138, бел. 478.
Авторът борави много неточно с географските понятия. Той пише, че „от Разлог до прохода Предела помаците живеели в долината на река Струма” (с. 62) и се позовава на В. Кънчов. Но последният (т. ІІ, с. 335) много ясно пише: „От Разлог през прохода Предел помаклъкът минал в долината на Струма.” Подобни грешки има доста: Доспатската река (Рата) е на изток, а не на запад от Чеч (с. 59); Скеченско е Ксантийско, а не Серско (с. 60); планината Бабуна не е близо до Бабек (с. 61); Реканска каза (Река) не е Ресенска каза – Ресен е център на нахия в Битолска каза (с. 66), и т. н.
Странно звучат за българския правопис звучаи някои думи: малоазиатски, генуазийци, венециянци, печенезки, селджутски, кахве, кахведжия, джазие (вм. джизие), и т. н.
Най-голямата бъркотия е в названията на селищата: едни са изписани погрешно, други са със старите имена и не са дадени новите, трети са изписвани по два различни начина, в четвърти упорито се поднасят турските им названия. Авторът просто ги е вземал наготово от съответните съчинения и не си е направил труда да ги уеднакви и осъвремени. А това е проява на недобросъвестност и неуважение към читателя, защото дори една буква да е сгрешена тя променя цялото название.
Примери от района Ловеч – Бяла Слатина: Реселец, а не Веселец; Лепица, а не Леница; Попица, а не Поница; Сукаче, а не Сухарче; Сопот, а не Сопод; Асен (Хъсен), а не Ъсен; Лесидрен, а не Леседрен; Бабинци е махала към Тетевен и става село едва от 1978 г., и т.н.
От района на Рупчос: Хвойна, а не Фойна; Беден, а не Бедан; Брезе, а не Брезен; Лясково, а не Лъково; Настан, а не Настън; Късак, а не Касък; Чукурово, а не Чуреково; Кестен, а не Кестенджик. Харделево е Лилеково, а не Богутево. Не са разкрити новите имена на редица селища: Савтъще (а не Софтъще) е Студенец, Дермендере е Първенец, Ер Кюприя е Мостово, Чукуркьой (а не Чокуркьой) е Забърдо, Катран чукар (а не Катранчукур) е Катранци, Аланджиево е Змеица, Балабан е Ягодина, Рахово е Оряхово, и т. н.
Подобни разночетения и грешки има и за Средните Родопи. Срещат се Пашмакли и Пашмаклъ за Смолян, Ахъ челеби и Ахър челеби, Исмилян за с. Смилян, Могиловци за с. Момчиловци, Рожен а не Рожден, Турян а не Туран, непосочване сегашните названия на селищата и т. н. Същото се отнася до Разложко и Неврокопско, Беломорието и Вардарска Македония. В цялото „съчинение” такива са над 2/3 от названията на селищата.
Х. Мехмед променя и имена на хора: Алексий Комнин е станал Алексей, Антон Страшимиров – Атанас, и др. На писмо от 17 април 1937 г. главният мюфтия собственоръчно се е подписал Мустафов, но презимето му е изписано „Мустафа” (с. 118); три пъти Юсеин Бейски е наречен „Хюсеин” (с. 109, 110 и 124), и т. н. Самият Хюсеин Мехмед е преименувал и себе си, макар че по официалните документи е „Юсеин”.
Заключението се налага от само себе си. Книга с такива непълноти, в която оттук-оттам е взето и преписано по нещо, с непознаване на основни научни изследвания и документални сборници, с преднамерено изкривяване на едни събития и замълчаване на други, с абсолютен хаос в справочния апарат, не може да се нарече иначе освен „книжно недоносче”.
„Съчинението” на Х. Мехмед е снабдено с предговор от
Петър Япов, който се е представил като „академик, д-р и историк” (???), без да е нито едно от трите.
И предлага книгата да бъде защитена като докторат (желателно навън, в незаинтересована страна). И той би гласувал за това „с две ръце,... поради липса на четири!”
Ето на това се казва: То бива, бива нахалство, ама чак пък дотам...
„Архивни източници” е с подзаглавие „Централен държавен архив (ЦДА)”. Тук към трите архивни фондове от този архив са включени още един архивен фонд от Научния архив на БАН, два от Държавните архиви в Ловеч и три от Смолян. Към нито един от фондовете не са посочени използваните архивни единици. Две от описанията пък са объркани:
97. НА – БАН, сб. ХVІІІ, ф. 13 Териториална дирекция „Държавен архив” – гр. Ловеч
98. ДА – Ловеч, ф. 49к Териториална дирекция „Държавен архив” – гр. Смолян.
Тук дори името на Смолян два пъти е изписано и като „Смолен”.
Научният апарат (бележките) гъмжи от грешки:
не са посочени използваните страници от съответните архивни единици (с малки изключения), на много места препратките към използваната литература не отговарят на посочените страници, понякога и на посочените съчинения. Така напр. на с. 62, бел. 211 има препратка към книгата на К. Попов, която е за Разложко, (а не са Серския, Драмския и Солунския санджак), докато данните са от В. Кънчов, т. 2, с. 446 – 464. На с. 36, бел. 120 се цитира В. Кънчов, т. І, с. 129 – 132, 147 и 171 за торбешите, но там няма такова название; на с. 58, бел. 202 пак В. Кънчов, с. 264 – 268, но цитираните сведенията са на с. 113 – 169. Такива несъответствия и неточности има и с други текстове на В. Кънчов.
На с. 106, бел. 365 се дава препратка към М. Груев, с. 257, но там има само библиография на чужди езици. Не отговарят на посочените страници и препратки към книгата на Е. Иванова: с. 109, бел. 378, с. 133, бел. 478, с. 138, бел. 478.
Авторът борави много неточно с географските понятия. Той пише, че „от Разлог до прохода Предела помаците живеели в долината на река Струма” (с. 62) и се позовава на В. Кънчов. Но последният (т. ІІ, с. 335) много ясно пише: „От Разлог през прохода Предел помаклъкът минал в долината на Струма.” Подобни грешки има доста: Доспатската река (Рата) е на изток, а не на запад от Чеч (с. 59); Скеченско е Ксантийско, а не Серско (с. 60); планината Бабуна не е близо до Бабек (с. 61); Реканска каза (Река) не е Ресенска каза – Ресен е център на нахия в Битолска каза (с. 66), и т. н.
Странно звучат за българския правопис звучаи някои думи: малоазиатски, генуазийци, венециянци, печенезки, селджутски, кахве, кахведжия, джазие (вм. джизие), и т. н.
Най-голямата бъркотия е в названията на селищата: едни са изписани погрешно, други са със старите имена и не са дадени новите, трети са изписвани по два различни начина, в четвърти упорито се поднасят турските им названия. Авторът просто ги е вземал наготово от съответните съчинения и не си е направил труда да ги уеднакви и осъвремени. А това е проява на недобросъвестност и неуважение към читателя, защото дори една буква да е сгрешена тя променя цялото название.
Примери от района Ловеч – Бяла Слатина: Реселец, а не Веселец; Лепица, а не Леница; Попица, а не Поница; Сукаче, а не Сухарче; Сопот, а не Сопод; Асен (Хъсен), а не Ъсен; Лесидрен, а не Леседрен; Бабинци е махала към Тетевен и става село едва от 1978 г., и т.н.
От района на Рупчос: Хвойна, а не Фойна; Беден, а не Бедан; Брезе, а не Брезен; Лясково, а не Лъково; Настан, а не Настън; Късак, а не Касък; Чукурово, а не Чуреково; Кестен, а не Кестенджик. Харделево е Лилеково, а не Богутево. Не са разкрити новите имена на редица селища: Савтъще (а не Софтъще) е Студенец, Дермендере е Първенец, Ер Кюприя е Мостово, Чукуркьой (а не Чокуркьой) е Забърдо, Катран чукар (а не Катранчукур) е Катранци, Аланджиево е Змеица, Балабан е Ягодина, Рахово е Оряхово, и т. н.
Подобни разночетения и грешки има и за Средните Родопи. Срещат се Пашмакли и Пашмаклъ за Смолян, Ахъ челеби и Ахър челеби, Исмилян за с. Смилян, Могиловци за с. Момчиловци, Рожен а не Рожден, Турян а не Туран, непосочване сегашните названия на селищата и т. н. Същото се отнася до Разложко и Неврокопско, Беломорието и Вардарска Македония. В цялото „съчинение” такива са над 2/3 от названията на селищата.
Х. Мехмед променя и имена на хора: Алексий Комнин е станал Алексей, Антон Страшимиров – Атанас, и др. На писмо от 17 април 1937 г. главният мюфтия собственоръчно се е подписал Мустафов, но презимето му е изписано „Мустафа” (с. 118); три пъти Юсеин Бейски е наречен „Хюсеин” (с. 109, 110 и 124), и т. н. Самият Хюсеин Мехмед е преименувал и себе си, макар че по официалните документи е „Юсеин”.
Заключението се налага от само себе си. Книга с такива непълноти, в която оттук-оттам е взето и преписано по нещо, с непознаване на основни научни изследвания и документални сборници, с преднамерено изкривяване на едни събития и замълчаване на други, с абсолютен хаос в справочния апарат, не може да се нарече иначе освен „книжно недоносче”.
„Съчинението” на Х. Мехмед е снабдено с предговор от
Петър Япов, който се е представил като „академик, д-р и историк” (???), без да е нито едно от трите.
И предлага книгата да бъде защитена като докторат (желателно навън, в незаинтересована страна). И той би гласувал за това „с две ръце,... поради липса на четири!”
Ето на това се казва: То бива, бива нахалство, ама чак пък дотам...
/Край на статията/
Хахаха, жалък си Петров, жалък. Само за това ли успя да се зачепкаш с тази страхотна книга? Ами ти, много добре те знаем какви бисери ги ръсиш. Даже и самите българи те усмиват като например Николай Хайтов: http://www.promacedonia.org/nh/nh_polemiki_5.htm
ReplyDeleteКрадецът вика дръжте крадеца. Нямаш ли съвест Петров, за лъжите които си измислил, не те е ли страх, че един ден ще се срещнеш със Създателя и тогава ще трябва да отговаряш за лъжите си?