| |
Визитка
Боян Саръев е роден през 1956 г. в с. Жълтичел. През 1985 г. завършва школата на МВР в Симеоново. След това се квалифицира като свещеник в Пловдивската митрополия. Живее в Кърджали, където служи в храм "Успение Богородично". Председател е на Движение за християнство и прогрес "Св. Йоан Предтеча", което има за цел да покръства в православието хора от друга вяра. Женен с две деца.
- Отче, много ли са мохамеданите, които избират лоното на Христа?
- Това е един изключително труден духовен процес, който протича десетилетия наред сред насила помохамеданчените българи в Родопите и в други части на България. За съжаление, не само аз работя сред тези хора. Сред тях работят и протестанти, и мюсюлмански организации, и имами. В този смисъл те не са оставени сами свободно да направят своя избор. Основният проблем сега е кога и като какви ще се определят религиозно и национално българомохамеданите. Мисля, че до голяма степен националният въпрос ще бъде решен със съдбовния избор на тези хора. Разбира се, желаещи да приемат християнството има много. Но, за съжаление, аз останах сам в тази тежка мисия. Не ме подкрепи нито БПЦ , нито държавата, нито обществените организации. Явно, не се разбира проблемът, не се проумява, че от съдбините на Родопите зависи целостта и съдбата на българската държава. Николай Хайтов казваше, че Родопите са заколът на България. Закол, това е едно място като отвор в шията на прасето с големината на монета от 5 стотинки. Майсторите-касапи знаят това място и с един удар убиват животното. А слабите колачи не го знаят и измъчват прасето, дори могат кожата му да одерат, а то да е още живо. Това сравнение на Хайтов е страшно.
- Много ли са ислямските емисари, които шетат из Родопите?
- В Родопите се преплитат много външни и вътрешни сили, които се стремят да отчуждят българомохамеданите от християнството, от етническия им произход, от българската култура и цивилизация. Тези сили работят за постигане на конфронтация между българите-християни и българите-мохамедани, настройват ги едни срещу други, внушават им чувства на омраза и ненавист. Ако се касаеше само за една религия и една цивилизация, каквато е ислямската, проблемът не би бил толкова тежък. Но чрез мюсюлманството усилията са насочени към откъсването на тези хора от българския им корен. Такъв е бил основният замисъл на ислямизирането и преди векове. Мисля, че засега небългарската кауза печели.
- Какви са крайните ти опасения, докъде може да стигне България?
- При тази незаинтересованост на българската държава нещата са непредсказуеми. Нищо чудно, ако след няколко десетилетия тези хора се окажат напълно отчуждени от българското си начало, отродени, ислямизирани. И техните деца и внуци да бъдат още по-големи фанатици, да започнат да изучават турски език. Т.е. това, което 500 години не беше постигнато в рамките на Османската империя, сега може да се реализира с модерни средства. Възможно е и да се смени цялата българска именна система на това население с турска, и да се създадат автономни области. Тези автономии почти са заформени - културни, икономически, политически. Остава само да се стигне и до териториалните.
- Това звучи страшно. Къде всъщност ги виждаш тези автономни области?
- Видно е колко много джамии се строят, колко много пари се изливат в строителството на мюсюлмански храмове. Стотици хиляди долари се дадоха за строежа на една джамия в с. Аврен, Крумовградско. В същото време старинната църква е в развалини, две греди са останали да я крепят. Такава е картината навсякъде в Родопите. Парите за авренската джамия минаха през Световната ислямска банка, дойдоха от Турция. Строителството на нови храмове, разпространението на исляма в България и на Балканите, като подстъп към Европа, е част от един международен план. И българските мюсюлмани са използвани като мост за настъплението на исляма към Стария континент. А и там вече са построени твърде много джамии. Така е в Германия, Франция, Холандия. Това е политика на инвазия, на завладяване на нови духовни пространства в Европа. А който владее духовните пространства, той ще завладее и земите като територия.
- Това ли смяташ, че ще се случи в България и в Европа?
- Да, така смятам. За съжаление, целта не е мюсюлманският свят да се интегрира и да почерпи от европейската култура и цивилизация, целта е завладяване на нови територии за исляма, вече не със силата на оръжието, а със силата на вярата. По този начин ще се стигне до изтласкване на европейските народи, а на тяхно място ще се заселват мюсюлмани. Интересът на мюсюлманите към заселване в европейските държави е особено силен и те го правят, но не за да стават част от съответните народи и тяхната култура. Всъщност, те насаждат собствената си култура там. Започват да живеят в свои общности, населяват цели квартали, образуват анклави. В училищата момичетата са забулени с фереджета и яшмаци. Мюсюлманските деца не ползват дори общи тоалетни с европейските си връстници. Тези хора дори в ресторантите се хранят на отделни маси, отказват да четат и да коментират например "Мадам Бовари". Те не вкусват месо, което не е приготвено по мюсюлмански ритуал. Ако Европа овреме беше осъзнала и предвидила каква заплаха са тези големи общности за целостта й и за етническия мир, вероятно никога не би се стигнало до сегашните страховити тенденции. Сигурно има истина в твърденията на анализаторите, че европейските лидери сами са предали народите си на ислямския свят заради интереси в петрола. Струва ми се обаче, че това не е цялата истина.
- Защо Европейският парламент настоява за очертаване на географските граници на ЕС? Да не би Европа наистина вече да е изплашена от мащабите на ислямските заселници и да мисли за ограничаване на последствията?
- Интегрирането в Европа не е само териториално и икономическо понятие. То е преди всичко културен и духовен процес. Когато се вижда, че двете цивилизации са несъвместими, добре би било да се предвиди докъде ще се простират географските граници на ЕС. Защото може да се стигне до конфликти между културите на Изтока и Запада. Напълно възможно е вместо да се европеизира ислямският свят, Европа да се окаже ислямизирана, дори и балканизирана - по модела на войните в Босна и Херцеговина, в Косово. Подобни етнорелигиозни проблеми вече съществуват в някои европейски държави. ЕС обаче не ги лекува.
- Ако ислямът води своя джихад за тоталното си разпространение и установяване в света, то каква трябва да бъде свещената война на християнството?
- Християнството има своя висш идеал, това е любовта към Бога и към ближния. Джихадът на християнството трябва да бъде налагането на евангелската любов по света. Това е нещото, което е разпространявало и спасявало християнството 2000 години. В записките си на остров Св. Елена заточеният Наполеон пише, че преди него императори, както и той самият, са завладявали територии със сила, но империите са рухвали, т.е. както са завладявали света, така са го и губили. А Христос създаде своята империя със силата на любовта и тя продължава днес не само да съществува, но и да увеличава своите последователи.
- Това оръжие обаче достатъчно ли е? Ето, и ти водиш своя "джихад", но си сам в обръча от ислямски емисари, от никнещи минарета?
- Така е, аз действително съм като в обръч. Но нали онова, което е непосилно за човека, е напълно по силите на Бога? Мисля, че моето дело е благословено от Него. Другият вариант е да се сбъднат черните прогнози, че българите в България може да се окажат малцинство. И това е на път да се случи, ако не се вземат спешно разумни мерки за повишаване на раждаемостта. Аз не съм противник на интензивното размножаване на небългарите. Но нека всички бъдат добри стопани на земята ни, нека законите са еднакво валидни за всички, нека да са лоялни граждани.
- Не са ли добри стопани и лоялни граждани, равни пред закона всички онези представители на малцинствата във властта?
Ние от 16 години преживяваме тежки социално-икономически сътресения. Но те са преди всичко исторически. Понякога обвинявам ДПС за много злини в България. Но си задавам и въпроса дали пък неговото влияние не е и миротворческо в тези процеси. Визирам онова, което се случи в Сърбия, в Босна и Херцеговина, в Македония. Трудно ми е да дам твърда оценка на нещата. Но определено считам, че ДПС често злоупотребява с тази си историческа мисия. Партийният му елит разбогатява неистово, а електоратът тъне в нищета. Не й върви на България на управници. И е така от Третото Българско царство, като изключим Стамболов. Винаги е имало шмекери, богатеещи на гърба на народа, интересчии, които използват политическата власт за собствено облагодетелстване. Но ДПС монополизира цял един етнос и разполага гарантирано с него, без обаче насреща да му даде онова, което той очаква. ДПС не може да осигури елементарен поминък за тези хора, а тръгна да управлява държавата. Тази партия е опасна за електората си, тя е като един анклав в държавата. Чудя се кога избирателите й ще прогледнат, за да видят, че робуват на вреден партиен елит, който работи единствено за себе си.
No comments:
Post a Comment