Една българска Голгота

http://www.digsys.com/bgnews/show_story.html?issue=308445352&media=68195086&class=70470167&story=308445728

"Нова Зора", 2003-12-12

Венцеслав НАЧЕВ

Би могло да бъде и такова заглавието на книгата “Борци и мъченици за българщината”, написана в съавторство от Георги Пашов и Костадин Ушев. Това е повестввание за двама родолюбци с трагична участ - Мустафа Шарков и Герасим Попов. И двамата са активни деятели в културно-просветната организация “Родина”, основана на 3 март 1937 г. в Смолян. И до днес поради гузност и немара, а и поради късоумие българската общественост не е добре запозната с изключително полезната дейност на тази патриотична формация. А основна цел на роднинци е приобщаването на българо-мохамеданите към техния родов корен и осъзнаването им като неделима част от българската нация. Това преминава през сумрака на една дълго укривана истина - истината за насилственото помахемеданчване на Родопите. Докато Геарсим Попов е изначално убеден в правотата на патриотичната кауза, то Мустафа Шарков от с.Драгиново (бившо Корова) изминава дълъг и мъчителен път на народностно просветление и осъзнаване на своята причастност към българския народ. Не е без значение и обстоятелството, че той е от селото на поп Методи Драгинов, който ни е оставил потресаващ летопис за насилственото помохамеданчване на българите от Чепинското корито. Шарков, който е и имам, ще рече достатъчно образован, след мъчителни размисли и прочит на историческа литература дълбоко осъзнава своя български произход, а също така и произхода на българо-мохамеданите. И се захваща с едно наистина апостолско дело - да приобщи своите единоверци като съставна част от целокупния български народ. Дотогава те са се осмисляли като “турци”. А премоделирането на съзнанието е задача изключително трудна и неслучайно Мустафа Шарков се сблъсква със стена от преразсъдъци и фанатизъм. Преминава през горнилото на премеждия, но печели сърцата на хората и роднинското движение се разраства и печели все повече привърженици особено сред младите хора. И тук трябва да кажем, че културно-просветната организация “Родина” е явление самобитно, благородно и много българско. И без преувеличение може да се твърди, че роднинци са преки следовници и духовни наследници на великото Българско Възраждане. И целта е, както вече споменахме, възраждане на българския дух у българо-мохамеданите, на тяхното завръщане при родовия корен. Или ако трябва да използваме съвременната терминология, приемането от страна на помюсюлманчените българи на българския етнокултурен модел. Това е било съпровождано и със замяната на турско-арабските имена с български. Пример за това дава и самият Мустафа Шарков, който сам се преименува на Моньо. Краят на роднинското движение настъпва след 1944 г. когато общественият и политически живот на България е ситуиран в нова геополитическа орбита. Избуяват старите коминтерновски идеи за съществуването на добруджанска, мизийска, тракийска, македонска нация, а Родопите се квалифицират като “национално поробена територия”. По силата на геополитическа казуистика новата власт, както ще се окаже национално напълно неграмотна, започва да прави внушения, че т.нар. помаци са отделен етнос. В ход е работната идея дори да се създаде “помашка република”. Не ще и дума, че подобна политика е дълбоко антинационална и антинародна. Тя отново води до разделение и противопоставяне на коренни българи. И така роднинци, хора патриоти и изпълнени с най-добри намерения, и посветили се на свята кауза, се оказват хвърлени в месомелачката на догматични идейни постулати. Роднинци са заклеймени като “народни врагове”, почти фашисти и, разбира се, репресирани. И Мустафа Шарков, и Герасим Попов, както и много техни съмишленици, са арестувани с класическото тогава обвинение, че са англо-американски шпиони. След груби, просташки издевателства Шарков е пратен в Белене, откъдето се връща съсипан и до края на живота си дамгосан. Неговата съдба е съдбата на човек, с когото се разпореждат ирационални сили и които той не може да осмисли. Такъв човек е объркан и безпомощен, изправен пред неразбираемо зло. И като връх на всичко - отнет е смисълът на живота му. Трагична съдба, в която се оглежда и трагиката на българо-мохамеданите - една вечна разменна монета в голямата игра на големите световни сили. И ако днес се връщаме към съдбата и участта на роднинци, апостоли и мъченици на българската свяст и вяра, то е за да припомним, че всеки компромис с националния идеал и раболепното следване на чужди внушения се отразява гибелно върху духовното, културното и нравствено единство на целокупния български народ. Защото и днес (сякаш миналото не ни е научило на нищо!) пак се правят опити да бъдат разглеждани българо-мохамеданите като отделен етнос. И не бива да ни успокоява, че попълзновенията в тази посока на един Камен Буров, ходил на инструктаж през девет морета, се провалиха. Утре добре субсидиран и теоретично “подкован” може да се появи някой нов “имам”. Затова - като не забравяме миналото и своите мъченици, а и днешните геополитически кроежи - нека бъдем нащрек!